Болонски псалтир:
Намира се Италия в библиотеката на университета в гр. Болоня. В паметник има приписка, от която се вижда, че е бил писан от монасите Йосиф и Тихота в разположеното близо до Охрид село Равне при цар Асен (не е казано дали при цар Асен І или цер Асен ІІ). Мнозина приемат, че Болонският псалтир е писан по времето на Асен ІІ, т. е. през ХІІІ век, по точно след 1230 годин, когато и Охридската област е била включена в пределите на балгарската държава. Въпреки старинния характер на езика срещат се и някои нови черти, между които най-забележителни са формите за 3 л. мн. ч. на минало свършено време от ов тип ωтрѣшихѫ, призвахѫ, прѣвратихѫ и окончанието -ме за 1 л. мн. ч. сег. вр. - есме, вѣме, имаме. Паметникът е издаден от В. Ягич: Словѣньская псалтирь - Psalterium Bononiense, 1907.
Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, София, 1978
Паметникът е изследван и издаден и от:
ВЯЧЕСЛАВ НИКОЛАЕВИЧ ЩЕПКИН
БОЛОНСКАЯ ПСАЛТЫРЬ
Предисловие доктора филологических наук,
профессора В. К. Журавлева
и кандидата психологических наук И. В. Журавлева Издание второе, стереотипное
URSS
МОСКВА
http://ksana-k.narod.ru/djvu/balon/do/directory.djvuЧитателю предлагается фундаментальное палеографическое и историко-грамматическое исследование одного из уникальных памятников болгарской письменности XIII в. — Болонской псалтыри. Книга написана выдающимся славистом конца XIX — начала XX вв. В. Н. Щепкиным. В ней применена новаторская методика исследования памятников письменности, предпринята одна из наиболее удачных попыток изучения памягника с учетом данных современной диалектологии, сформулирован ряд положений, имевших большое значение для последующего развития сравнительно-исторического языкознания.
Четвероевангелие от втората четвърт на ХІV в.:
Четвероевангелие.
Вторая четверть XIV в. Среднеболгарский извод. Фрагмент (без начала и конца, с утратами в середине кодекса)
F (310/325 х 235/240). 86 л.
Пергамен. Чернила, краски, пурпур, киноварь, серебро.
Устав.
Вклеенные заставки старовизантийского стиля (на л. 10, 56 об.), на л. 58 заставка с балканскими мотивами орнаментики и плетеный инициал балканского стиля. Тонкие инициалы и заголовки написаны пурпуром (пурпур выцвел, поэтому позже было сделано частичное обведение киноварью), первая строка заголовков на л. 10, 56 об., 58 вязью.
На нижнем поле л. 10 запись писца, выполненная тайнописью (расшифровка тайнописи: "Конец предословию").
Уставный почерк кодекса напоминает письмо каллиграфических рукописей эпохи болгарского царя Ивана Александра. Художественное оформление отличается сочетанием мотивов старовизантийского и балканского стилей и разнообразием примененных материалов. Кодекс интересен и тем, что содержит любопытный образец средневековой криптографии.
Рукопись поступила в ГПБ в 1945 г.
Шифр: РНБ. F.п.I.122.
http://www.nlr.ru/exib/Gospel/slav/17.html
Иваналександрово (Лондонско) евангелие:
Пази се в Лондон, поради което често се нарича Лондонско евангелие на Иван Александър. Паметникът е писан през 1355-1356 година в Търново от монах Симон. Украсен е богато с миниатюри и с ликове на царското семейство, поради което е ценен и за историята на българската живопис.
Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, София, 1978
Четвероевангелието на цар Иван Александър (Лондонското евангелие) е илюстрован ръкопис, написан през 1355-1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено с 366 многоцветни миниатюри, то е един от най-разкошните български писмени паметници. Притежавал го е и цар Иван Шишман. След падането на Търново през 1393 година е изнесено в Молдова и по-късно откупено от молдовския владетел войводата Александру чел Бун (Александър Добрия). По-сетнешната съдба на четвероевангелието е неизвестна до 17 век, когато е записано в регистрите на светогорския манастир "Свети Павел". През 1837 г. англичанинът лорд Робърт Кързън посещава манастира и според неговите думи го получава заедно с още един ръкопис, Видинското евангелие, като подарък от игумена, тогава българин. Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, Баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека при нейното основаване през 1973 година, където се намира и досега, редом до Видинското Евангелие.
Софийски псалтир, Песнивец или Иваналександров псалтир от 1337 г.:
Пази се в София, поради което в науката е известен и под наименованието Софийски псалтир. Паетникът е доста стринен по език, но е придружен от едно много вжно в историческо и езиково отношение славословие към цар Иван Александър. Ръкописът е бил предназначен за библиотеката на царя, изпълнен е майсторски и е снабден с илюстрации.
Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, София, 1978
Томичов псалтир:
Томичовият псалтир е средновековен български илюстрован ръкопис - псалтир, създаден около 1360 година по поръчка на цар Иван Александър. Това произведение е определяно като едно от най-големите постижения на Търновската книжовна школа. Съдържа 109 цветни миниатюри.
Томичовият псалтир е открит през 1901 година в Македония от сръбския учен Симан Томич. Съхранява се в Държавния исторически музей в Москва.
Стаматово евангелие:
Стаматово евангелие.
Тетр. Первая половина XIII в. Среднеболгарский извод. Писец протопоп Стамат "от Оградита". Фрагмент
Q (202/207 х 142/147). 17 л. (16 + 1 литерный).
Пергамен. Чернила, киноварь, краски.
Устав.
Миниатюра с изображением евангелиста Матфея (на л. 1 об.). Плетеная заставка балканского стиля, выполненная киноварью и чернилами (на л. 2).
На л. 1 запись писца, в которой он указал свое имя - протопоп Стамат от Оградита.
Евангелие было приобретено ГПБ вместе с другими рукописями собрания Русского археологического общества, которое с 1924 г. входило в состав Академии истории материальной культуры, откуда рукописные материалы Общества и поступили в ГПБ.
Шифр: РНБ. Рус. археол. об-во, № 338.
http://www.nlr.ru/exib/Gospel/slav/16.html
0 коментара:
Публикуване на коментар