Свети Климент Охридски и Охридската книжовна школа

Жития на свети Климент Охридски

Публикувани на страницата Книги за Македония с паралелен гръцки текст и български превод:

ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ОТ ТЕОФИЛАКТ БЪЛГАРСКИ

ЖИВОТ, ДЕЙНОСТ, ИЗПОВЕДАНИЕ И ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ЧАСТ ОТ ЧУДЕСАТА НА СВЕТИЯ НАШ ОТЕЦ КЛИМЕНТ, БЪЛГАРСКИ ЕПИСКОП¹, НАПИСАНО ОТ ПРЕСВЕТИЯ И СЛАВЕН АРХИЕПИСКОП НА ПЪРВА ЮСТИНИАНА И НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ТЕОФИЛАКТ, КОЙТО ИМАЛ ЗВАНИЕТО МАГИСТЪР НА ОРАТОРИТЕ В КОНСТАНТИНОПОЛ

I

Увод

1. Елате, чада², чуйте ме (Псал. 33,12), елате всич­ки, които се страхувате от бога, и ще ви раз­кажа (Псал. 65, 16), за да узнае и другото поколение, синовете, които ще се родят (Псал. 77, В), и създаващият се народ да възхвали господа (Псал. 101, 19).
Това е казал Давид³, а ние днес го казваме заедно с него. Наистина трябва навсякъде и пред всички да разказваме за божието величие не само поради това, че няма граница на божията похвала (Псал. 146, 5), както вярваме, за­щото, колкото и много да съобщаваме и да говорим, неказаните неща са много повече, но и поради това, че разгласява­ното величие на божиите чудеса се явява като някакво под­буждане за по-безгрижните, които са заспали за извършване на добри дела.
2. Мнозина смятат, че нашият век е отстъпил в известно отношение на древността⁴, че миналите времена са блестели с чудеса и са били украсени с живота на мъже, които, ако и

да са били с тела, са живели почти безтелесно, а на нашето поколение нищо подобно не било дадено от бога, затова тези хора, които лошо и твърде несигурно познават (действител­ността)⁵, по жалък начин се оказаха негодни за праведен жи­вот, понеже сегашната природа не го била възприемала. Същността на природата е една и съща и не се е променила, и господ си е запазил и в нашите времена твърде много мъже, които, без да превиват коляно (3 Царст. 19, 18) пред никого от хората⁶, са блестели със светлината на своя живот за слава на небесния ни баща, като са станали светила на света, имащи словото на живота (Фил. 2, 15-16).
3. По същия начин блажени отци и учители са просветили в тези последни времена българската земя, като са блеснали с учението и чудесата си и са се явили силни пред бога с живота и словото си. Аз имам желание да опиша целия им живот, макар това и да надминава силата на моето слово⁷. Но дори и малко нещо да предложа, все пак аз ще засвидетелствувам с това человеколюбието и благодатта на бога, който е с нас и ще бъде с нас през всичките дни чак до края (Мат. 28, 20), както е обещал, а и ще покажа на всички хора, че не нашата природа се е изменила, но че се е извратило нашето желание.⁸

...

XVI

При княз Борис

47. А те, доволни от вярата на човека и бързайки за пред­стоящия им път, ограничили неговата любезност само с пътни разноски и тръгнали по пътя, който води към Дунав, изпра­тени с голяма чест от този, който бил удостоен с това чудо. Когато стигнали до бреговете на Дунав и видели голямата и поради това непроходима река, свързали три дървета с липово лико и преминали реката, пазени от небесна сила. Бягайки от потопа на ересите, те се спасили чрез дървета по божествено внушение. Стигнали в Белград - този град е най-прочут от крайдунавските градове - и се явили при Боритакан,¹⁰⁷ който тогава го пазел. Те му разказали всичко, което се случило с тях, тъй като той искал да го узнае. А като научил това¹⁰⁸ и разбрал, че те са велики и близки на бога мъже, решил, че трябва да изпрати чужденците при българския княз Борис, чийто военен наместник¹⁰⁹ той бил, защото знаел, че Борис жадува за такива мъже. Затова той ги оставил да се съвземат от дългото пътуване и след това ги изпратил на княза като скъпоценен дар и му съобщил, че тези мъже са именно такива, „каквито той с голямо желание е търсел¹¹⁰
48. Когато пристигнали при Борис, те били приети с почит и както трябвало да бъдат приети почтени във всяко отношение и уважавани мъже, и били разпитани за случилото се с тях. Те разказали всичко от начало до край, без да пропус­нат нещо. След като князът изслушал това, той много благо­дарил на бога, че му е изпратил такива служители като бла­годетели на България и че й е подарил за учители и устроители на вярата (1 Сол. З, 10) не случайни лица, а изповедници и мъченици. Дал им подходящи за свещеници дрехи, удостоил

ги с всякаква почит и заповядал да им се дадат жилища, които били определени за първите от приятелите му. Осигурил им пълно изобилие от всичко необходимо, понеже знаел добре, че отдаването на грижа за каквато и да било малка телесна чужда твърде много отклонява от размисъл за бога. А и него самия обхванало силно желание да разговаря всеки ден с тях, да научава от тях древни истории и жития на светиите и чрез техните уста да чете писанията¹¹¹.
49. Но и тези от неговите приближени, които се отлича­вали от другите с достойнство на рода си и с голямо богат­ство, идвали при светците като деца в дома на учителите си, разпитвали ги за всичко, което се отнасяло до спасението, и черпейки от тези непресъхващи извори, сами пиели и давали от водата им и на своите домове. Те се стараели усърдно пред светците, как всеки един от тях да ги убеди да посетят къ­щата му, смятайки присъствието на учителите за освещение и вярвайки, че, където са тези тримата, които са съединени във всичко тялом и духом, там присъствува и господ (Мат., 18,20). Светците, отбягвайки многото хора¹¹² и в същото време ста­раейки се приятно да угаждат на княза, не се решавали да посещават домовете на мнозина освен когато този боголюбив княз им позволявал.
50. Затова и един от българите на име Есхач, по чин сампсис¹¹³, отишъл при княза и го помолил да му позволи да приеме в дома си пресветия Климент и преподобния Наум. Той с готовност дал съгласието си, понеже молителят му бил драг, но казал: „Приеми учителите с всяка почит, докато при­готвим за тях напълно това, което трябва да се направи”.
51. Осветил се и домът на Чеслав с посещението на Ангеларий, защото князът и нему оказал благоволение, когато той помолил да приеме този учител. Но Чеслав не можал дълго време да се наслаждава на неговото присъствие в живота. Ангеларий, като поживял малко време при него, с радост¹¹⁴ предал душата си в ръцете на светите ангели.
52. Климент и Наум живеели у Есхач, удостоявани с вся­каква почит, но сами го удостоявали с по-големи и по-скъпо­ценни дарове, понеже, сеейки духовни семена, жънели мате­риалните блага (1 Кор. 9, 11) на този човек.

XVII

Климент в Кутмичевица

53. След това, понеже истинският божи помощник Михаил, когото нашият разказ нарече по-рано и Борис, не преставал да насочва всичките си мисли към това, как да създаде на све­тите мъже пълна възможност за божието дело, след като бог му внушил тази мисъл, той отделил Кутмичевица от Котокий¹¹⁵, поставил й за управител Домета¹¹⁶, като го освободил от об­ластта¹¹⁷, предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент, а още по-точно да кажем, предал ги един на друг: единия като послушен във всичко, а другия - да си служи с първия като с помощник при решенията си. Климент се изпращал за учител в Кутмичевица и се издало нареждане до всички жители на „тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата.¹¹⁸
54. И за по-голямо насърчение (на другите) сам Борис пре­дал като дар на триблажения Климент три къщи в Девол¹¹⁹, отличаващи се по своя разкош и принадлежащи на комитски род¹²⁰. Освен това му подарил и места за почивка около Охрид и Главиница¹²¹.

XVIII

55. Ето такива и толкова велики били делата на княза. Чудната му душа по този начин изливала, доколкото могла, своята любов към Христа върху Христовия служител и давала и на другите пример за това похвално усърдие.
56. А какви били делата на Климент? Не се ли той възгордял от почестите и не се ли помислил за нещо повече от това, което бил? И след това не почнал ли да живее по-раз­кошно, смятайки, че е постигнал всичко? Съвсем не¹²². Но като че ли с нищо още не бил послужил на Христа, той по­ставил тези почести като начало на своя подвиг в учението и на усърдието си в проповедта и никога не престанал да се грижи да не би да измами княза в надеждите, които той въз-

лагал на него. И действително, обикаляйки всички области, които споменахме, той гръмогласно проповядвал на езичниците божието спасение и беседвал с всички изобщо за спасителните божии заповеди и за божествените догми и убеждавал, че както благочестив живот без здраво учение е в същност мър­тъв и вмирисан, така и учението¹²³ без живот не води към ве­чен живот. Той уподобявал първото на слепец с крака и ръце, а второто - на човек с очи, но с отрязани ръце и крака.
57. Той имал във всяка енория¹²⁴ избрани измежду дру­гите и те никак не били малко, защото се наброявали до три хиляди и петстотин. С тях¹²⁵ той прекарвал повечето си време и им разкривал по-дълбоките места от писанията.
58. А нас смирените и недостойните¹²⁶ поради своята сър­дечна доброта той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствувайки във всичко, което вършеше, което говореше и на което учеше чрез едното и другото¹²⁷. Ние никога не го видяхме да бездействува, но той или учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на 6уквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат, и не само денем, но и нощем, или се отдаваше на молитва, или се занимаваше с четене, или пък пишеше книги, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание, понеже знаеше, че безделието е учител на всяко зло, както е казала чрез един от своите служители мъдростта (Сирах 33, 28), учителката на всяко добро.
59. Затова и неговите ученици били най-добри от всички по живот и по знание. Наистина необходимо е било така добре насадените и така грижливо поливаните да порас­нат с божия помощ (1 Кор. З, 6-7). От тях той поставял¹²⁸ четци, иподякони, дякони и свещеници. Във всяка област той си служел¹²⁹ с триста ученици без техните помощници и те не плащали нищо на княза¹³⁰, но служели на бога и били опре­делени нему да плащат или по-скоро да му се отплащат¹³¹. Тези дела извършил Климент в продължение на цели седем години.

XIX

Смъртта на Борис

60. Вече настъпила осмата година¹³² от неговото учител­ство и тя била последна от живота на божия слуга Михаил-Борис, почитания княз на България. Наследил княжеската власт неговият син Владимир, който управлявал четири години и умрял¹³³. Наследник на всичко станал брат му Симеон, който и пръв бил провъзгласен за цар на българите. Михаил го ро­дил по свой образ и по свое подобие (Битие 1, 26) и той запазил неподправени чертите на неговата доброта¹³⁴. Той бил към всички безизкуствен и добър, но най-много към тези, които показвали чистота на нравите и напълно християн­ски начин на живот, проявявал гореща вяра и се измъчвал от ревност към божия дом (Псал. 68, 10). Затова той довършил недовършеното от баща си, като засилил божествена­та проповед, непоколебимо утвърдил православието с построени­те навсякъде църкви и дал широк и открит път на божия закон.

XX

Климент става епископ

61. Когато мълвата, която правела Климент велик и посто­янно го представяла по-велик от славата за него¹³⁵ и като такъв, който действително е поставил в сърцето си възкачване (Псал. 83, 6), завладяла напълно и цар Симеон и го направила почитател на добродетелта на учителя, тогава царят повикал при себе си светеца, влязъл в разговор с него и като получил освещение от самата му външност - защото блаженият бил твърде много почитан дори от враговете си поради своята външност, започнал много да хвали страната на българите и да облажава царството си, понеже получило такова голямо добро от бога.
62. След това, като се посъветвал с по-разумните от своите приближени¹³⁶, които всички били разположени към Климент като към свой баща, вярвайки, че само това се харесва на бога, с което почитат този, той го назначил за епископ на Дрембица или Велика¹³⁷ и така Климент станал пръв епископ на български език¹³⁸. Когато му било поверено епископското дело, той направил величието на достойнството си като опора за изди­гането си до бога и прибавил много нови трудове към първите.

КРАТКО ЖИТИЕ
НА СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
ОТ ДИМИТЪР ХОМАТИАН

В СЪЩИЯ ДЕН, 27 ЮЛИ¹, ПАМЕТ НА СВ. НАШ
ОТЕЦ АРХИИЕРАРХ И ЧУДОТВОРЕЦ² КЛИМЕНТ,
ЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ В ОХРИД

1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи³, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила⁴ на Александър от разположения край Бруса⁵ Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.⁶

2. Преподобният мъж водел произхода си оттам. Както Самуил (I Царства I—IV), той още от майчината си утроба бил избран от бога⁷ и още като дете обикнал богоугодния начин на живот. Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд⁸ усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с бо­жествено съдействие на тукашния⁹ български диалект от Ки­рил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало¹⁰ още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра. Като плодородна и добра почва той приел евангелското семе на истината и според бо­жественото слово като плодна нива го умножил¹¹ до сто и шестдесет (Мат. XIII, 8; Марко IV, 20), както това е по­твърдил с делата си

.

3. Обикнал отшелническия и девствен живот, какъв ли вид на добродетел не извършил, какво ли средство не измислил против страстите? Той с кротост¹² отблъсвал външната и наложена му борба, а чрез пост и други подвизи¹³ подтискал сладострастните си нагони, с постоянно въздържане и мо­литви премахвал страстните и пълните с видения смущения на душата си. Най-отличителен белег на неговата душа били безпристрастната обич и искреното смирение.¹⁴
4. От млади години¹⁵ следвайки по този начин божествения закон и живеейки точно според евангелието, най-сетне станал сподвижник на водачите¹⁶ и водач на целия мизийски народ в благочестието, като заедно с отците и учителите¹⁷ понесъл едни и същи изпитания от имащите тогава власт еретици, както разказва пространното му житие.¹⁸
5. Когато божественият Кирил се преселил в по-добрия живот, след като предварително бил направил известно апо­столското си служение и увеличението на поверения му талант (Мат. XXV, 15—30) на Адриан, тогавашния папа на древния Рим, а Методий бил поставен за архиепископ на Моравия и България¹⁹ от същия този папа, тогава и Климент бил издиг­нат на епископски престол, като бил поставен от Методий за епископ на целия Илирик и на българския народ, който вла­деел страната
6. Най-често пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния,²⁰ преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници.²¹
7. В този град Лихнида или Охрид той изградил и други божествени храмове и от основи свет манастир на велико­мъченик
Пантелеймон,²² където се отдавал на аскетически под­визи. Докато той бил жив, като от небесен и висок светилник

разпръсвал лъчите на това учение сред учениците си, а когато пък се преселил в радостния живот сред блажените, той оста­вил светия си гроб като безценно съкровище на паството си и като имот, който струва колкото целият свят. Всекидневно гробът му лекува най-различни болести и поради него тази света обител е подарена от бога като обща и безвъзмездна лечебница за търсещите я. Но за тези неща по-късно.

...

11. Той обновил с банята на кръщението²⁴ техния княз Борис и след него сина му Михаил,²⁵ който и пръв се нарекъл цар на българите, и ги убедил да управляват по христянския обичай. След това той ръководил целия народ като един човек, водейки ги не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен път към Христа. Те били привличани не само от магическата²⁶ сила на неговите мъдри слова и съвети, но и от многото чудеса, които Христос извършвал чрез своя верен служител. Той дарявал на слепите прозрение и на немите ясен говор, лекувал беснуващи, изцерявал чрез молитва и докосване болни от треска, бидейки винаги готов гонител и на всяка друга бо­лест, поради което дори възкресил с молитвата си детето на един човек.²⁷

12. Споменатия цар на българите Михаил направил толкова послушен на думите си, че той му помагал при изграждането на храмове и бил готов да изпълнява всяка негова заповед. Поради самото това разположение и преданост към светеца той напредвал в добродетелния живот и станал много по-добър, отколкото бил.²⁸
13. Когато поради любов към усамотение и съзерцание, спокойно от земни грижи, той пожелал да се откаже от епи­скопското си
задължение (пък и вече старост надвиснала над главата му), Михаил²⁵ не го освободил, но молейки го и на­стоявайки, едвам го склонил и убедил да ги ръководи като пастир до края на живота си. Той се съгласил с това и упо­требявал всички средства, за да не се възпрепятствува от ста­рост и немощ в грижата си за паството и в ръководенето им към душевно спасение.²⁹
14. Изобретил и други³⁰ форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил. С тях на­писал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни,³¹ на които с усърдие научил по-способните си ученици, а достойните от тях издигнал до свещенически сан. Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свет народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апо­столска благодат.
15. Когато пък настъпило времето на неговата смърт, той смесил последните си прощални думи с наставления и напът­ствия, помолил се за паството си, което скърбяло безутешно и не можело да понесе загубата и лишението си от добрия пастир, и се преселил с радост при бога, когото силно желаел.

16. След смъртта си³², прославяйки с чудеса и всекидневни изцеления прославилия го господ (Йоан XIII, 31-32; XVII, 1, 4-5; I Царства II, 30), сега той заедно с апостолите е глаша­тай на истината и е равноапостолен, живее заедно с мъчени­ците, понеже много пъти понесе окови и мъчения заради сло­вото, а заедно с йерарсите и преподобните възнася молитви към господа за паството си и за целия свят, които, като чуе господ, поради голямото си милосърдие дано бъде милостив в деня на въздаянието, като ни прости това, което неразумно сме съгрешили в живота си.

Пълният текст на житията е тук:

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/teofilakt1.html

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Из житието на свети княз Борис

от архимандрит Серафим (Алексиев)

В грижата си да подготви свои хора за проповедници на вярата, св. цар Борис изпращал в Цариград млади българи, за да се учат там на църковен и монашески устав. Това се вижда и от едно писмо на патриарх Фотий до някой си гръцки подвижник-безмълвник Арсений. Нему Фотий изпращал българи да ги учи на истинско монашество. Тия обучени български монаси трябвало да създадат монашески живот на чисто българска почва [13]. Мнозина измежду тях трябвало да учат народа на християнската вяра, която сами усвоили подробно във Византия. И понеже знаели и гръцки, и славянски, те проповядвали на сънародниците си на разбран славянски език.

Ала тия проповедници били много малко на брой. Всички служби в храмовете се извършвали на гръцки език, понеже нямало българска писменост. А св. цар Борис желаел да има свещенослужители, които да извършват богослуженията на разбран народен език. За това негово горещо желание знаели всички негови помощници в управлението. Знаел го и началникът на крепостта (боритаканът) в далечния Белград. Царят непрестанно се молил Богу да изпълни желанието му. И Бог го чул. Това станало при следните обстоятелства:

Две години преди покръстването на българския народ, в 863 г., моравския княз Ростислав помолил византийския император Михаил III и патриарх Фотий да му изпратят славянски проповедници и славянски книги. Избрани били прекрасно подготвените за тая цел двама солунски братя — св. Константин, наречен в монашеството Кирил, и свети Методий. Свети Кирил, готвейки се за славянски мисионер, бил изнамерил преди това славянската азбука и заедно с брата си Методия превел някои от свещените книги на славянски език“. Така че двамата братя-светци, вече подготвени с преводи на най-важните библейски и богослужебни книги, отишли в славянска Моравия, придружавани от свои верни ученици и помощници. С голям успех те проповядвали словото Божие и извършвали богослуженията на славянски език. Но тяхната мисия била спъвана постоянно от немското духовенство, което въпреки папското одобрение на тяхното апостолско дело и на преведените от тях книги на славянски език, продължавало да им пречи и да ги гони. Свети Кирил умрял твърде млад в Рим през 869 г. Неговият брат Методий продължил започнатата апостолска работа сред моравските славяни. Той станал епископ в Панония и макар сред много гонения, скърби и страдания не изоставил книжовното си дело, а превел с помощта на двама свои ученици почти целия Стари Завет и още някои богослужебни книги.

Будният български цар чувал за всичко това. С Моравия той имал обща граница. До него лесно достигали вести, как моравските славяни се просвещават в истините на Евангелието чрез проповедта на свети Методия и на учениците му. И той копнеел да се сдобие с такива учители в България.

Когато след смъртта на св. Методия в 885 г., поради завистта и интригите на немското духовенство, било надигнато против учениците му истинско гонение, някои от тях били продадени в робство на евреите във Венеция, отдето някой си богат грък ги откупил и изпратил в Цариград свободни, а други след много страдания и мъки избягали към България. Дошли до Белград на Дунава, те се представили на тамошния военачалник (боритакан), търсейки закрила. Това били светите Климент, Наум и Ангеларий. Боритаканът ги посрещнал с голямо уважение. Той знаел добре, че на българския владетел са крайно необходими мъже, които да могат да насаждат славянска просвета сред народа му, и като разбрал, че пристигналите от Моравия са тъкмо такива люде, след като ги оставил да си отпочинат от тежкия път и още по-тежките преживелици, ги отпратил към столицата на България Плиска като драгоценен дар за новопокръстеното наше отечество.

Благоверният цар ги посрещнал с голяма радост и почит. Те му разказали най-подробно всичките си патила. Като ги изслушал, светецът-цар силно възблагодарил на Бога, Който му пратил такива служители, благодетели за България, и му дарувал учители и благоустроители на вярата не някои случайни хора, а изповедници и мъченици. След това Борис заповядал да ги настанят в жилища, определени за първите му приятели, и да им предоставят всяко изобилие от необходимите предмети, като знаел добре, че насочването на мислите към грижа за някоя малка потребност на тялото отнема твърде много от занятията, посветени на Бога. А него самия овладяло горещо желание всекидневно да беседва с тях и от тях да изучава истории и жития на светии и чрез техните уста да чете св. Писание.

Надпреварвали се и болярите, които искрено повярвали в Христа, да приемат в домовете си светите славянски учители, за да могат да се просвещават в истините на новата за тях вяра [14]. Но тримата свети мъже не се чувствували добре сред похвалите и градския шум. Те отбягвали всичко, което можело да попречи на тяхното смирение и да ги въвлече в житейски суети. Затова не се съгласявали да отиват в къщите на много хора, освен ако сам царят им позволявал.

Тримата светци били донесли със себе си от Моравия Светото Писание и богослужебните книги, преведени на славянски език, какъвто се говорил тогава и в България. В българската столица те проповядвали словото Божие на разбираем език и просвещавали мало и голямо. Народът се тълпял да ги слуша. Св. Климент и св. Наум били настанени временно в дома на благочестивия велможа Есхач, а св. Ангеларий — у Чеслава. Свети Ангеларий, изнурен от преживените мъки, скоро починал. Останалите двама просветители били не след много време настанени в новопостроения за тях монастир „Св. Пантелеимон“, дето те се отдали усърдно на неуморна книжовна работа.

Свети цар Борис бил благодарен на Бога, че му оставил поне свети Климента и свети Наума. Той често беседвал с тях и все повече и повече разпалвал в сърцето си огъня на Божията ревност. Ала понеже не може човек, като е намерил нещо ценно, да не свика приятели и съседи и да не им каже: „Порадвайте се с мене“ (Лука 15:6), то и светият български покръстител не можел да запази радостта на намерените за България съкровища — славянските просветители — само за себе си, а е трябвало да я сподели с целия си народ. Той е чувствувал дълг към тия новообърнати езичници-българи и е чувал в сърцето си гласа на Христа, Който беше казал някога на Савла: „Аз затова ти се явих… да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените“ (Деян. 26:16-18).

Светият равноапостолен цар искал всички да просвети и на всички да отвори очите. Той следвал в ревността си великия апостол на езичниците и желаел делото на славянското просвещение да обхване цялата страна. За тая цел, след като оставил св. Наума да работи в монастира „Св. Пантелеимон“, отдето да се просвещават всички източни области на България, той изпратил през 886 г. св. Климента в югозападните предели на страната, в областта Кутмичевица, дето главни градове били Охрид, Девол и Главеница. Наредено било до управителя на Кутмичевица Домета всички ония краища да приемат с любов и внимание св. Климент, да му набавят в изобилие всичко, дори и излишното, да го чествуват с дарове и чрез видими знакове да проявяват пред всички съхраняваното в душата съкровище на любовта. А за да даде сам убедителен пример, царят подарил на свети Климента за църковни нужди три двореца в Девол и някои места за отдих около Охрид и Главеница. [15]

Свети Климент развил тук широка просветна дейност: основал школа, дето се преподавала славянска писменост, учел народа на християнско благочестие и подготвил 3500 ученици за български духовни лица. Тези образовани св. Климентови ученици взели постепенно да заместват гръцките свещеници и да заменят в богослужението гръцкия език със славянския. [16]

Така равноапостолният свети цар Борис с добрата си грижа и при дивното съдействие на Премъдрия Божий промисъл можал да създаде и види сбъднато заветното си желание България да има народно духовенство. В 893 г. свети Климент бил ръкоположен за архиерей и станал първият български епископ, който служел и проповядвал на български език. Той писал и проповеди на народен език, превел Цветния триод и разни песнопения. Тъй започнала да се развива българската духовна книжнина за голяма радост на царя. Той бил щастлив да вижда земните си задачи изпълнени: и народът обединен, и обширното отечество умиротворено, и всички покръстени, и църквата устроена, и славянската писменост поставена на здрава основа. Оттук натъй се искало от всеки бъдещ труженик и строител било на държавното, било на църковното поле да внимава как зида (1 Кор. 3:10) и да влага всичкото си усърдие за доизграждане на започнатото с такъв успех от Бориса Божие дело.

Пълният текст на житието е тук:

http://pravoslavie.domainbg.com/04/svboris.html

За свети Климент от Уикипедия:

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.

Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в Македония са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и "най-учен мъж" (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г.

Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Епископа на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал «от три липови дървета» Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Началникът (старобълг. «боритаркан») на крепостта (днес «Калемегдан» в Белград), явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и отпраща подобаващо при цар Борис I.

Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.

Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе вторият главен книжовен център в държавата.

Топонимът «Кутмичевица» е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания. В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на руководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата 893 година.

Когато след 7 години Наум умира в 910 г., Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на «27 юли 6121 г.» - 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент»), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква «св. Богородица Периблептос», наречена след това «св. Климент». Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той “измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил”. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Изображения на св. Климент се срещат от началото на 14 век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос певежда на новогръцки «Пространното житие», написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.