За най-старите книжовни школи, наследници на кирилометодиевата традиция

 Иван Гълъбов, "Старобългарски език с увод в славянското езикознание"

(фрагменти) 

 

Преславска книжовна школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

---

Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска. Смята се, че неин основен център е била Голямата базилика в Плиска. През 893 Симеон I премества седалището на школата в новата българска столица Преслав.

В някои световни класации за висше образование Преславската книжовна школа е призната за третия по възраст университет в света - след Магнаурската школа в Константинопол и Ал-Карауин във Фес (Мароко).

Преславската книжовна школа е най-важният литературен и културен център в България и в целия славянски свят до изгарянето на Преслав от византийския император Йоан I Цимисхи през 972. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са Наум Преславски (до 893), Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър.

Школата е и център на преводаческа дейност, най-вече на византийски автори, както и на създаването на поезия, живопис и рисувана керамика. Вероятно тя изиграва важна роля в създаването на кирилицата, тъй като най-старите текстове на кирилица са открити в района на Преслав.

 

Охридска книжовна школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Охридската книжовна школа е един от двата главни български културни центрове през Средновековието, наред с Преславската книжовна школа. Тя е създадена в Охрид през 886 - 916 г. от Климент Охридски, малко след създаването на Преславската книжовна школа. От 893 до 910 година в Охридската книжовна школа работи дошлият от Преслав Наум Преславски.

От създаването си до 12 век Охридската книжовна школа използва глаголица, а кирилицата започва да се използва в самия край на 9 век.

Търновска книжовна школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Търновската книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век е едно от големите явления в средновековната българска литература. Чрез Евтимиевата правописна реформа и своите представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки тя оказва влияние върху руската, сръбска, влашка и молдовска средновековни култури. Поради това, значението ѝ не се ограничава само в рамките на България, а е международно.

Поява и развитие 

Предпоставки за появата ѝ е културният подем от втората половина на 14 век. Той е свързан до голяма степен с интереса на цар Иван Александър към литературата и изкуството и традициите, които той оставя на своите наследници Иван Шишман и Иван Срацимир в тази насока. Заслуги за създаването на Търновската книжовна школа има и патриарх Теодосий Търновски.

За основател на Търновската книжовна школа се счита патриарх Евтимий а нейно средище е столицата на Второто българско царство, Търново. Със своята правописна и езикова реформа, Ефтимий установява общовалидни езикови и правописни правила приложени не само в България а и в руските княжества, Сърбия, Влахия и Молдова.

Дейността на писателите от Търновската школа е свързана със създаване на оригинални литературни произведения, превод на гръцки оригинали и създаване на компилации.

Особености 

Търновската книжовна школа изпитва силно влияние от византийската литература. Характерът ѝ е предимно религиозен. В жанрово отношение произведенията ѝ спадат главно към агиографската литература: похвални слова, жития, химни и други. Основна задача на авторите на житията е прослава на съответния светец и налагане на култа към него. Характерно за повечето писатели на школата (Евтимий, Цамблак) е засиленото присъствие на задължителните за жанра чудеса. Отношението им към еретическите учения богомилство, варлаамство, адамитсво, жидовстване е крайно враждебно. То отразява позицията на Търновската патриаршия.

Често срещани са разказите за пренасяне на мощи на светци. Няма единно мнение дали те трябва да се считат за продължения на житията или за самостоятелен жанр. Наред с утвърждаването на чудотворната мощ на светците, авторите отправят похвали към владетелите погрижили се за пренасянето и съхранението на мощите им. В този тип съчинения винаги присъстват и кратки, но ценни исторически сведения.

Представители 

• Евтимий Търновски - ученик на Теодосий Търновски. Създател и ръководител на школата, преподавател в нея. Автор на жития, похвални слова, послания и други произведения. Освен реформата си, въвежда и нов жанр в православната литература, съдържащ белези едновременно на житие и похвално слово.
• Григорий Доброписец - ученик на Теодосий Търновски, автор на житието на българския светец Ромил Видински.
• Дионисий Дивний - ученик на Теодосий Търновски. Прочува се с умелите си преводи на книги от гръцки на славянски език, с което си спечелва прозвището Дивний (чуден, учудващ).
• Киприан Цамблак - ученик на Теодосий Търновски. Автор на жития, химни и други произведения, преводач.
• Григорий Цамблак - пряк ученик на Евтимий. С дейността си в Сърбия, Молдова и руските княжества спомага извънредно много за разпространяване идеите на учителя си и налагане на традициите на Търновската школа.

Автор на многобройни произведения, сред които „Похвално слово за Евтимий“, съдържащо ценни сведения за търновския патриарх и българската история и „Книга Григория Цамблака“, единственият сборник с произведения на славянски писател от епохата.

• Константин Костенечки - ученик на книжовника Андрей (Андроник), който на свой ред е ученик на Евтимий Търновски. Работи в Сърбия.
• Йоасаф Бдински - не е известно чий ученик е видинският митрополит, но неговото „Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин“ съдържа всички белези на произведение на Търновската книжовна школа. Авторът демонстрира изключително голяма почит към Евтимий Търновски.
• Владислав Граматик - късен представител. Преводач, компилатор, преписвач, калиграф. Единственото му известно авторско произведение е „Рилска повест“, явяваща се продължение на „Житие на Иван Рилски“ от Евтимий Търновски. Съдържа ценни сведения за възстановяването на Рилския манастир през втората половина на 15 век и пренасяне мощите на Иван Рилски в него през 1469 г.
• Димитър Кантакузин - късен представител. Грък от знатен произход. Пише на български език. Автор на разнообразни произведения, сред които са „Житие с малка похвала за Иван Рилски“, „Географско описание“, „Послание до Владислав Граматик“, поетични творби с християнска тематика.