За двете азбуки - глаголицата и кирилицата

Сравнителна таблица на двете славянски азбуки:

 

За глаголицата

Глаголицата е първата славянска азбука. Названието й идва от думата глаголъ 'дума', като това название е възникнало късно в Хърватско. Има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век.

Доказателствата, че глаголицата е била създадена от Константин-Кирил са следните: 1. Глаголицата е оригинална азбука. Начертанията на буквите, техният състав и тяхната подредба показват, че създателят на тази азбука е бил запознат с различни буквени системи и е бил отличен познавач на византийската писменост. Същевременно той е бил отлично подготвен филолог, който е съумял да създаде нова оригинална азбука, вътрешно организирана върху определени лингвистични принципи; 2. Глаголицата отразява звукови особености, някои от които днес срещат в т. нар. рупски български говори - тракийски, родопски, източномакедонски. Такива говори са по тип и запазените славянски говори от Солунско. 3. В ранните глаголически ръкописи се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на Кирил и Методий в западнославянски говорни области; 4. "Сказание за буквите" на Черноризец Храбър свидетелствува, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в "Сказанието", който се възстановява по най-древни по текст преписи, съвпада по състав с най-ранните запазени абецедари (азбуки) - Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с акростих.

Техниката на писане на глаголичексите букви е уникална - линиите се състоят от слети една в друга чертици, всяка от които има посока от ляво на дясно или от горе на долу.

Буквите в глаголицата имат свои имена, повечето от които биват приети и за кирилските букви: азъ, боукы, вeди, глаголъ, добро, естъ и пр. Буквите имат и числена стойност - първите десет за единиците, вторите - за десетиците, третите - за стотиците. Има разлика в означаването на числа в глаголицата от една страна и в гръцката азбука и кирилицата - от друга. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

Глаголицата е имала широко разпространение в България след идването на Кирило-Методиевите ученици. С глаголица се е пишело във всички старобългарски книжовни средища. С глаголица или с глаголица и кирилица са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до XIV в.

Библиография

• Ягич, В. Глаголическое письмо. В: Энциклопедия славянской филологии. 3. СПб., 1911, 51-262 + 36 табл.;
• Илчев, П. Глаголица. В: Кирило-Методиевска енцикопедия. Т. 1. София: Изд. на БАН, 1985, 491-509;
• Велчева, Б. Късната българска глаголица. Кирило-Методиевски студии, кн. 12, София, 1999, 87-152;

Сравнителна таблица на ранните глаголически букви

 

Кинематика на глаголическите букви

 

Из изданието на проф. Иван Добрев "Глаголическият текст на Боянския палимпсест. Старобългарски паметник от края на XI в век".

Обща характеристика

Принципите за палеографско характеризиране на глаголическите начертания от Боянския палимпсест произтичат от твърдото ми убеждение, че описанието на буквата като пространствено-временен обект, който включва и определена наредба от мускулни актове, трябва да държи сметка не само за окончателния образ на знака, но и за последователността на движенията на ръката, която пише. Т. е. бъдещето на палеографската наука е в умелото съчетаване и във взаимното допълване на разсъжденията и за ейдетичните (образните), и за кинетичните (двигателните) съставки на буквата, но при непременното условие, че и двата вида разсъждения са строго разграничени помежду си.

Непубликуван метод за точно описание на планиметричните вариации н мастилената повърхност, която заема буквата, е разработен от М. Янакиев. Този метод се гради върху представянето на планиметричното палеографско пространство като квадратно-зърнеста разбивка, хомеоморфна със структурата на телевизионния екран. Разбивката на М. Янакиев допуска всякаква желана промяна в мащаба - посредством увеличаване размера на изходната клетка - и всякаква желана точност на измерението - посредством раздробяването на клетката. Кинетичната информация се съдържа в ориентирането на всяка клетка, което съвпада с посоката, в която се е движело перото. Последователността на писарските движения е отразена в подходящо въведената номерация на квадратчетата.

Без да губя от очи предимствата, които методът на М. Янакиев би дал, ако целта ми бе да изуча планиметричната проекция на пространствено-временния обект буква, насочих усилията си към кинетичната страна на проблема за глаголическите знаци от Боянския палимпсест. За това решение имаше обективна подкладка. Фрагментарните указания на снимките често ме принуждаваха да отгатвам цялостния облик на рисунката по видимата част от нея и не създаваха ясно впечатление за планиметричната проекция на глаголическия чертеж. Но под измития най-горен мастилен слой понякога добре се виждаха местата, където писарят е вдигал или поставял перото си. А тъкмо точките, в които пишещият уред е докосвал или напускал пергамента, са най-сигурна опора за възстановяването на глаголическата кинематика, без установяването на която глаголическият проблем, включващ и предположенията за изворите на самата азбука, и за хроноложките отношения между нейните паметници, струва ми се, не може да бъде решен. Палеографските ми дирения бяха улеснени от предварителната представа за навиците на глаголическия писар, която имах от наблюденията си над рисунките на буквите в оригинала на Зографското и Мариинското евангелие и в някои други, по-малки глаголически паметници в съветските книгохранилища (Рилските листове, Киевските листове, Охридските листове, отломъците от Синайския молитвеник). Принуден съм да оспоря палеографските твърдения на Ив, Гошев (Рилски глаголически листове, с. 39 и сл.), който направи пръв, но за съжаление неуспешен опит да вникне в кинетиката на глаголическите начертания. Предположението му, че глаголическият писар е рисувал колелца, примки и дори цели букви с единствено непрекъснато движение, не отговаря на истината. Може да се помисли, че палеографските обяснения на В. Я ги ч (Знциклопедия славянской филологии, т. III) са идентични с тезата на Ив. Гошев. Но Ягичевите твърдения като че ли се отнасят само до планиметричната проекция на глаголическия знак и са верни само за нея. Ив. Гошев ги е заимствунал и предал в кинетичен смисъл.

Кинематичните особености на глаголическото писмо ще се видят по-добре, ако го съпоставим с кирилското.

Първа отлика на глаголическата буква от кирилската е по-малката дължина на линията, която описва върхът на перото при отделното движение. Освен това глаголическата линия е по-тънка в сравнение с широките мастилени ивици при вертикалните и полегатите тегления не само в кирилицата, но и в нейния прототип - византийския устав.

Втора отлика на глаголическата буква от кирилската е големият брой независими движения. За самостойно движение се брои ходът на перото между две последователни вдигания от пергаментната плоскост. От кинематично гледище глаголическите знаци са по-сложни от кирилските. Установяването на тези две особености е повод за допълнителни бележки и разяснения.

Тъй като глаголическата буква е комбинация от множество бързо прекъсващи актове на ръката, тя се отличава рязко от опростеното начертание на гръцките минускулни букви и лигатури, почиващо върху принципа за по-голяма непрекъснатост на графичните движения. Хипотезата на И. Тейлър, В. Ягич и А. Лескин, че прототип на глаголическото писмо е гръцкият минускул, се основава изключително върху стремежа да се намери на всяка цена планиметрично сходство между глаголическите букви, от една страна, и византийските минускулни букви и лигатури от други. Но от кинематично гледище разликата между глаголическото и минускулното писмо е поразителна. В глаголицата траекторията на отделния мах е или права линия, или дъга с много голям радиус. Отвесните и полегатите черти са теглени само отгоре надолу. За да се смени посоката на движение, върхът на перото се е вдигал от пергамента. Не съществува взаимно пресичане. Обратно - начупената непрекъсната линия, рязката смяна на посоката, в която се е движело перото, вертикалните махове отдолу нагоре и взаимното пресичане са важна съставка в кинематичната картина на византийското минускулно писмо.

Фактът, че от кинематично гледище глаголическият знак представлява множество къси чертици, налага специфична методика за палеографско издирване. Глаголическата буква, за разлика от кирилската, ще трябва да се разглежда не като геометричен чертеж, представен във всичките си реализации от точно определен брой равновидни компоненти, а по-скоро като рисунка, при която желаната прилика с предварително зададения образец допуска неизменяща окончателната топография вариабилност в броя и последователността на независимите движения на ръката, Това е така, защото и сложността на чертежа, и честите прекъсвания, и незначителната дължина на линията при отделния мах са влияели разколебаващо не само върху дозировката на мускулните усилия, но и върху окомера при избора на мястото и пропорциите на планиметричните съставки. Естествено е най-вариабилни и по посока, и по дължина да бъдат линиите, с които начертанието е завършвало. Не бива да се изключва и възможността за пермутиране на писарските движения при една и съща буква. Предложените по-долу кинематични схеми дават представа само за основните съставки в рисунката на глаголическите знаци от Боянския палимпсест. Голямо е разнообразието, на което ще се натъкнем, ако вземем пред вид допълващите чертици и точкуванията в областите, където главните компоненти контактуват.

Късният ход на перото във във вертикално направление зависи от дву- или триетажния строеж на глаголическата рисунка (вж. кинематичните схеми). Този строеж е обусловен от наличието на трите или четирите хоризонтални оси (долна, горна и една или две междинни, които е имал пред вид глаголическият писар при начертаването на знаците. Ролята на упоменатите оси в глаголическата писменост е следната :

1. От тях са започвали всички насочени към по-долната ос вертикални драсвания.
2. Върху тях са прекъсвали всички започнати от по-горната ос вертикални драсвания, т. е. с достигането на по-долната ос перото се е вдигало или за да се смени вертикалното движение с хоризонтално, или за да се започне ново вертикално движение от друго място.
3. По тях са се извършвали всички хоризонтални движения.

Късият ход на перото в хоризонтално направление е следствие от допълващото значение на хоризонталните чертици. В глаголическото писмо те са свързвали горните или долните краища на предварително нанесените вертикални пръчици. Тъй като не съществува взаимно пресичане, няма и хоризонтални махове, които да съединяват наведнъж краищата на повече от две вертикални пръчици.

Обща характеристика

Предстои да покажа как изглеждат глаголическите букви от Боянското евангелие и по какъв начин са били писани те. Отначало ще опиша най-честата ейдо-кинетична фигура. Тя съответствува на кръгчето във въведения от П. Шафарик типографски глаголически шрифт. Докато в облата глаголица (Мариинското евангелие) на печатарското кръгче съответствува четиритактов чертеж с овални странични съставки и с право изтеглени хоризонтални линии (вж. фиг. 1.), в Боянския палимпсест се натъкваме на една по-ъглеста и по-асиметрична фигура (вж. фиг. 2 и 3)Разчертаването й е започвало с двете вертикални съставки в горния етаж. Изглежда, че хоризонталната чертица, която затваря фигурата отгоре, се е появявала след маховете в долния етаж.

		Мариинско евангелие: най-честата ейдо-кинетична фигура.
		Боянски палимпсест: най-честата ейдо-кинетична фигура. В паметника се натъкваме на една по-ъглеста и по-асиметрична фигура. Начертаването й е започвало с двете вертикални съставки в горния етаж. Изглежда, че хоризонталната чертица, която затваря фигурата отгоре се е появявала след маховете в долния етаж.
		Писането на буквата е започвало с вертикална пръчица в горния етаж. Следвали са страничните вертикални пръчици заедно с хоризонталните по втората ос. Шеста по ред е пръчицата към долната ос, последвана от съединителния вертикален мах в средния етаж.
		Писането на буквата е започвало с трите вертикални пръчици в горния етаж. Техните долни краища са съединени с две хоризонтални чертици. Шеста по ред е наклонената пръчица в долния етаж, последвана от хоризонтална чертица по долната ос. Съединителния мах в средния етаж се е появил най-накрая.
		При първия вариант на начертанието на буквата, на който се натъкваме предимно в синаксарните и месецословните бележки, писането е започвало с двете вертикални пръчици в долния етаж, а фигурите от горния етаж са се наставяли отпосле.
		Възникването на втория вариант не бива да се разглежда откъснато от кинематиката на често срещаната в често срещаната в нашия паметник лигатура тв. Понеже левият компонент на в в лигатурата е зададен предварително като десен компонент на т, доизписването е продължавало с хоризонтална чертица по долната ос. Начертаването на най-дясната фигура е започвало с вертикалните пръчици в долния. Вижда се, че вторият вариант на в в Боянския палимпсест е идентичен с компонента в в лигатурата тв.
		Писането на буквата е започвало с наклонената чертица в долния етаж. Върху нея се е наставяла петтактовата фигура от горния етаж. Петтактовата фигура от долния се е появявала най-накрая.
		Писането на буквата е започвало с лявата пет- или шесттактова фигура. Дясната фигура се е появявала след трите маха в гония етаж.
		Писането е започвало с трите маха в горния етаж. Среданата хоризонтална чертица се е нанасяла след трите маха в долния етаж. Вертикалният съединителен мах в средния етаж е бил последен.
		Писането е започвало с двете петтактови фигури в долния етаж, последвани от хоризонталната съединителна чертица и маховете в горния етаж на буквата.
		Буквата се среща рядко и затова последователността на писарските актове не може да се установи.
		Писането е започвало с долния етаж на лявата фигура. Петтактовата фигура в дясната част на долния етаж се е появявала след трите маха в горния етаж.
		Знакът за десетерично и e употребен само веднъж - като главна буква. Начертанието му е започвало с две фигури от горния етаж, последвани от съединителна чертица по горната ос. Тритактовият триъгълник от долния етаж се е нанасял след това. Двете прикачващи чертици са се появили най-накрая.
	Знакът е предимно съчинителен съюз след точка и се е рисувал подобно на десетеричното и: вертикалната пръчица в долния етаж се е нанасяла след двете фигури в горния етаж и след съединителната чертица по горната ос, а двете чертици за прикачване са се появили най-накрая.
	Писането е започвало с вертикалните пръчици в дония етаж. Петтактовата фигура от горния етаж се е чертаела след затварящите махове отдолу. Двете прикачващи чертици са се появили най-накрая.
	Писането е започвало с трите вертикални пръчици към долната ос. Двете съединителни хоризонтални чертици са се нанасяли след наставянето на втория ред вертикални пръчици. Петтактовата фигура от горния етаж се е появявала най-накрая.
	Писането е започвало с горната вертикална пръчица, последвана от вертикалната пръчица в средния етаж и хоризонталната съединителна чертица. Подир нанасянето на вертикалната пръчица в долния етаж най-дясната пръчица понякога се е изтегляла до долу.
	Писането е започвало с двете фигури от долния етаж, върху които се е наставяла четиритактовата фигура от горния етаж.
	Изглежда, че писането е започвало с по-високата централна вертикална пръчица. Следвали са двете петтактови фигури в долния етаж. Фигурите от горния етаж са се нанасяли подир това. За довършването на чертежа са били необходими още три маха: по-високата централна пръчица и двете съединителни чертици по горната ос.
	Писането е започвало с вертикалната пръчица в долния етаж. Хоризонталните чертици по долната и средната ос са се появявали след наставянето на фигурата от горния етаж.
	Писането е започвало с петтактовата фигура в долния етаж. Следвала е вертикалната пръчица в средния етаж. Горната фигура се е чертаела най-накрая.
	Писането е започвало с вертикалната пръчица в горния етаж. Следвала е петтактовата фигура вдясно. Вертикалната пръчица в долния етаж се е нанасяла най-накрая.
	Писането на буквата е започвало с пръчицата в горния етаж. Петтактовата фигура в долния етаж се е нанасяла след това.
	Писането е започвало с двете вертикални пръчици в горния етаж. Петтактовата фигура в долния етаж се е нанасяла след двата затварящи маха по горната ос. Двете съединителни чертици са се появявали най-накрая.
	Писането е започвало с двете пет- или шесттактови фигури. Последна е съединителната чертица по горната ос.
	Писането на буквата е започвало с лявата част на знака, която се е рисувала като буквата о. Допълването на знака е започвало от втория етаж.
	Буквата се среща рядко и затова последователността на писарските актове не може да се установи. Личат петтактовите фигури от ляво и дясно.
	Писането на буквата е започвало с наклонената пръчица в долния етаж. Петтактовата фигура се е появявала след наставянето на пръчицата в горния етаж.
	Писането е започвало с трите вертикални пръчици в горния етаж, последвани от шесттактовата фигура в долния етаж. Двете външни съединителни частици са се появявали най-накрая.
	Писането е започвало с двете наклонени пръчици в долния етаж. Пръчицата и петтактовата фигура в горния етаж са се наставяли отпосле.
а   б	Писането е започвало с лявата наклонена пръчица в средения етаж и с успоредната и централната пръчица. Следвала фигурата от долния етаж, съставена от четири (а) или шест (б)маха. Пръчиците в горния етаж са се наставяли след дясната наклонена пръчица в средния етаж и след хоризонталните съединителни махове.
	Писането е започвало с трите вертикални пръчици в горния етаж. Съединителните махове по долната ос са след наставянето на втория ред вертикални пръчици.
а   б	Начинът, по който се е чертаела дясната част на големия ер (а), не се отличава от начина, по който се чертае лигатурата ери. Петтактовата фигура в лявата част на знака се е нанасяла отпосле.
	Писането е започвало с наклонените пръчици от долния етаж. Пръчиците от горния етаж са се нанасяли след съединителните махове по долната и средната ос.
	Писането е започвало с вертикалната чертица в горния етаж. Следвала е петтактовата фигура в дясната част на буквата и съединителния мах по горната ос. Наклонената пръчица в долния етаж се е нанасяла най-накрая.
	Писането е започвало с петтактовата фигура в средния етаж. Дясната част на знака се е дооформяла след това.
а   а	Лицевите части на знаците голяма носовка (а) йотувана малка носовка (б) са се чертаели както буквите за о и е, след което са се нанасяли десните части.
	Писането е започвало с лявата част на знака. Най-напред са се чертаели двете наклонени една срещу друга пръчици в горния етаж, а след това - елементите на шесттактовата фигура отдолу. Лявата част на знака се е нанасяла допълнително.

Начертанието на буквите в сравнение със съответните начертания в класическите старобългарски паметници е изменено - в глаголическия текст на Боянския палимсест средното кръгче липсва. Подобно изписване на носовките личи в някои глаголически паметници от 12 век (Ягич 1911: 213 и сл. ). Налице е стремеж към упростяване на най-сложните глаголически рисунки - по-късните глаголаши не са възпримели знаците голяма носовка и йотувана голяма носовка като съчетание между е, о и знака за назален призвук.

Начертанията на лигатурите в глаголическия текс на Боянския палимпсест почива върху следните три принципа: адскрипция, суперскрипция и субскрипция.

проф. Иван Добрев

Из книгата "Глаголическият текст на Боянския палимпсест. Старобългарски паметник от края на XI в век". София, Издателство на БАН, 1972, стр. 67-72.

 

 

За кирилицата

Кирилицата е втората славянска азбука. Появила се е в България, по всяка вероятност в края на IX век. През X и XI век ирилицата се е употребявала наред с глаголицата, през XII век постепенно започва да я измества. В основата на кирилицата е гръцкото унциално (уставно) писмо. Към гръцките букви са добавени и знаци за характерни славянски гласни и съгласни - Б, Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, Ю и др. Като изключим буквата Б, която има успоредици в начертания на гръцко "бета", добавените букви за славянски звукове имат своя първообраз в глаголическите начертания.

Така кирилицата е гръцко писмо с добавени букви, които по своя произход са свързани с името на св. Кирил. Още в първите паметници кирилицата се открива като оформена буквена система. Това говори за намесата на някоя личност в нейното създаване. От Краткото житие на св. Климент научаваме, че светецът е измислил и други "форми на буквите", а в Първото гръцко житие на св. Наум пише, че Климент е обучавал с букви "подхождащи на езика на обучението". Тези сведения се свързват с други свидетелства от изворите, от които се научава, че "много български свещеници мъчно разбират написаното на гръцки език, с чиито букви били упражнени само за четене." Силното гръцко културно влияние е било характерно както за района на Кутмичевица, където е учителствувал Климент, така и за района на столицата Плиска, където гръцкия, наред с латинския език, се е употребявал в администрацията.

Сигурно е, че засега не са открити надписи или ръкописи с кирилица, възникнали преди идването на Кирило-Методиевите ученици в България. Черноризец Храбър свидетелствува, че в продължение на много години славяните пишели с латински и гръцки букви "без оустроениe".

Спорно е, къде за първи път се употребила кирилицата. Ясно е едно - няма никакви основания да се предполага, че разграничението между двете азбуки е вървяло според географски признак. И двете азбуки са се употребявали, както около столиците Плиска и Преслав, така и в Охрид.

Кирилските букви имат същите имена, каквито имат глаголическите. Числена стойност имат само онези кирилски букви, които са заети от гръцки. За означаване на числа гръцките букви са били използувани в българската държава от прабългарите и славяните и преди създаването на славянската писменост.

Още в началото на X в. кирилското писмо е получило широко разпространение в България. Надписи, писани с кирилица, се откриват в различни краища на тогавашната българска държава. От България кирилицата се приема като писмо в Русия, Сърбия, Босна, Влашко, Молдова. Още преди XI в. в Русия се създават книжовни центрове, в които се преписва и се създава богата книжовна продукция.

През XX в. кирилицата става писмо и на много неславянски народи от бившия СССР. За нуждите на книгопечатането по времето на Петър I в Русия се създава и т. нар. граждански кирилски шрифт. Този шрифт прониква в България като "просветително" писмо през първата половина на XIX в. и до ден днешен българите пишат с този вариант на кирилицата.

Библиография

• Добрев, Ив. Кирилица. В: Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 2, София: УИ "Св. Климент Охридски", 1995, 301-316;
• Бояджиев, А. Св. Климент Охридски и кирилицата. Кирило-Методиевски студии, кн. 13, София, 2000, 86-111.

Сравнителна таблица на ранните кирилски букви

 

А. А. Алексеев

ТЕКСТОЛОГИЯ СЛАВЯНСКОЙ БИБЛИИ

С.-ПЕТЕРБУРГ
1999

“Азбукой, которую применил Кирилл для своего первого перевода, была глаголица. Вопрос о первенстве славянских азбук был предметом долгой дискуссии в славистике, но получил окончательное решение в пользу глаголицы после того, как Η. Η. Дурново (1929) доказал, что этот алфавит точнее передает звуковой строй славянских диалектов около Фессалоник. Существуют также мнения о том, что глаголица могла быть изобретена зальцбургским епископом Виргилием (700—784), занимавшимся миссионерской работой среди славян Каринтии почти на столетие раньше Кирилла и Мефодия (Исаченко 1963), или же ученым монофизитом Кириллом Каппадокийским в VII в. (Прохоров 1992); эти взгляды, однако, не получили признания в научной среде (о предполагаемом авторстве блаж. Иеронима см. § 3).

Вопрос о смене славянских алфавитов Г. А. Ильинский (1931) связал с событиями 893 г. Как известно, введение христианства в Болгарии вызывало протесты: в 866 г. произошло восстание, в котором участвовало и боярство, и простонародье, в 889—893 гг. князем Владимиром была предпринята попытка восстановления языческих культов. Собор 893 г., созванный князем Борисом-Михаилом, был призван закрепить христианские преобразования в стране. Возможно, именно по решению этого собора славянская литургия заменила в Болгарии литургию на греческом языке, а кириллица, будучи более простым и знакомым населению {{161}}алфавитом,¹⁹- глаголицу. *{{[19] Вопрос о доступности алфавита широкому кругу лиц не мог быть актуальным для средневековой культуры. Так, из Жития Климента Охридского мы знаем, что в течение 7 лет он подготовил три с половиной тысячи учеников (Греч, пространное житие, Туницкий 1918а, с. 120—121), но как раз он и не отказался от употребления глаголицы. Греческий алфавит был в широком употреблении у болгарской знати (имевшей тюркское происхождение и сохранявшей, возможно, шаманистскую форму язычества) еще до крещения Болгарии, что видно из так называемых иротоболгарских надписей в районе Плиски. Принятие кириллицы в Преславе могло отражать компромисс между христианской властью и тюркоязычными кланами Однако переход на славянское богослужение привел к немедленной ассимиляции тюркоязычных слоев болгарского общества.}}Безусловно, столь важный вопрос, как смена алфавита церковных книг, не мог быть решен стихийно без санкции гражданских и церковных властей. Однако глаголица оставалась в церковном употреблении по крайней мере до XI в., о чем говорит существование таких рукописей, как Мариинское, Зографское, Ассеманиево евангелия, Синайский евхологий (РНБ, Глаг. 3), Синайская псалтырь. Приходится думать, что в разных частях Болгарии отношение к двум славянским алфавитам не совпадало. В восточной Болгарии, в ее столице Преславе, кириллица укрепилась быстро; здесь ее введение могло быть результатом деятельности Константина Преславского. Библейские переводы симеоновской группы, как кажется, и созданы были на кириллице. Церковным центром западной Болгарии был Охрид, и принято считать, что епископ охридский Климент до конца своих дней (916 г.) оставался верен глаголице.

Таким образом, оценивая отношения между текстами, написанными на глаголице и кириллице, можно размещать их в хронологической последовательности, признавая за текстами глаголическими историческое старшинство, но можно думать о локальном размежевании текстов, приписывая глаголическим источникам западноболгарское происхождение”.