http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/marspecimina.html
Старобългарско четириевангелие от Х в. Съдържа 173 л. пергамент, писани с обла глаголица, по 30 реда на страница. Намерено е през 1845 г. от известния руския славист В. Григорович в светогорския скит „Св. Дева Мария", откъдето произлиза и името му. Началото и краят на ръкописа са изгубени - липсва текстът от Матей 1, I-5,23, попълнен в Ягичевото издание с текст от Дечанското евангелие от XIII в., и Йоан 21:18-21:25. В средата липсват л. 134 (Йоан 1:1-5:23), на мястото на който по-късно е вмъкнат лист с кирилско писмо, и л. 167 (Йоан 18:13-18:29), заменен в изданието на Ягич с текст от Зографското евангелие. Пред евангелията от Лука и Йоан има миниатюрни изображения на съответните евангелисти. Паметникът произхожда от югозападната българска глаголическа традиция. Първоначалното предположение на В. Ягич във връзка със западна сърбо-хърватска езикова област днес няма под-дръжници. Най-вероятно ръкописът е писан някъде в югозападна българска говорна област, Мариинското евангелие показва подчертана архаичност в областта на морфологията; фонетиката му отразява по-късна фаза от раз-витието на старобългарския език, а в лексикално отношение следва първоначалния Кирило-Методиев евангелски превод. Днес запазените части на паметника се намират в различни книгохранилища. Основната му част (171 л.) са в Григоровичевата сбирка в РГБ (Григ. 6 или Муз. 1689); два л. от ръкописа, известни като Михановичеви листа, се съхраняват във Виенската национална библиотека (Cod. Slav. 146).
проф. Татяна Славова
0 коментара:
Публикуване на коментар