Глаголически старобългарски паметници - Зографско Евангелие

http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/zogrspecimina.html

http://www.nlr.ru/exib/Gospel/slav/13.html

Един от най-старите старобългарски паметници, които са оцелели до наши дни. Написано е върху пергамент с глаголица навярно към края на Х в. или през първата половина на XI в. Наречено е по името на Зографския манастир в Света гора, чието притежание е било. През 40-те г. на XIX в. за съществуването му са знаели Неофит Бозвели, Антун Миханович (австрийски консул в Цариград, който през 1843 посещава Света гора) и Виктор И. Григорович, който през 1844 също е бил в Света гора и чрез Неофит Бозвели се е мъчил да вземе и да отнесе със себе си ръкописа. През 1860 българското монашеско братство връчва паметника на П. И. Севастианов като дар за руския император Александър II (1855-1881). Евангелието е било предадено в Императорската публична библиотека в Санкт Петербург (дн. Российская национальная библиотека), където се намира и сега (сигнатура: глаг. 1).

Като основен старобълг. паметник Зографското Евангелие е било проучвано многократно. Първото описание е било направено от В. И. Григорович („Очерк путешествия по Европейской Турции". М., 1877, с. 58-61). Още през 1856 И. И. Срезневски издава части от него (Йоан: 1:1-17, Мр 1:1-8, 16:1-8) в кирилска транслитерация по препис, който му е бил доставен от българина К. Петкович. През 1857, докато се е намирало в Света гора, Зографското Евангелие е фотографирано от П. И. Севастианов. По снимките на Севастианов през 1859 В. Ханка издава с глаголически букви текста от л. 62б-63, 66б-67 (Мт 25:29-40; 26:34-35). През 1863, когато ръкописът е вече в Санкт Петербург, Срезневски издава наново отделни откъси с глаголически и кирилски букви. През 1879 целият текст на Зографското Евангелие (без синаксар и палимпсестовите части) е отпечатан в кирилска транслитерация от В. Ягич в образцово за времето си издание, което е запазило високите си научни качества и до днес.

Отделни пропуски и грешки в изданието на Ягич посочва Н. К. Грунски, стотици допълнения и поправки публикува в специална студия през 1961 Л. Мошински. През 1971 са отпечатани и разчетените откъси от палимпсестовата част на паметника. Снимки от паметника през различно време и на различни места публикуват В. Ягич (литографско копие), Л. Гайтлер, Н.К. Грунски, Н. М. Карински, И. Огиенко, П. А. Лавров, Мошински и др. Ръкописът е изследван многократно. С отделни езикови (главно фонетични) особености се занимава през 1876 Ягич. Съотношението между различните типове аорист в Зографското Евангелие е разгледано от О. Видеман. В редица свои студии през 20-те г. Н. Ван Вейк си поставя за цел да докаже, че във втората част на текста (у Лука и особено у Йоан) има по-древни езикови черти, отколкото у Матей и Марко. С част от изводите на Ван Вейк не е съгласен Й. Курц, който прави критична оценка на извършеното преди него и изнася нови факти и подробности. По-друга насока имат изследванията на Мошински през 60-те г. Авторът се стреми да открие в ръкописа типично апракосевангелска част, която от езиково гледище е по-стара, и типично четириевангелска част, която от езиково гледище е по-нова. Мошински замисля и цялостно, най-подробно езиково изследване на Зографското Евангелие, от което досега е обнародвана само първата част. Работите на Ван Вейк, Курц и Мошински съдържат подробни и добре систематизирани статистически сведения във връзка със засегнатите езикови въпроси. Палеографските особености на Зографското Евангелие в сравнение с другите старобълг. глаголически ръкописи се посочват в общите ръководства по глаголическа палеография на Ягич и Й. Вайс. Най-главните езикови особености на Зографското Евангелие се изтъкват в граматиките на Ван Вейк (фонетика) и П. Дилс (графика и морфология). Лексикалните особености могат да се проследят по разночетенията, които Ягич прилага към изданието на Мариинското Евангелие.

проф. Иван Добрев

Текстът е на глаголица (л. 2-288) и кирилица (л. 289-304 об. - преписвач йерей Иоан; съдържа поправки и дополнения на текста с черно и светло-кафяво мастило по целия кодекс).

Зографското Евангелие е рядък образец на почти напълно запазен глаголически кодекс. Художественото му оформление показва общи черти с други паметници, писани с кръгла глаголица - Мариинското (РГБ, Григ. 6) и Асеманиевото Евангелия (Cod. Vat. Slav). Според устното предание, в древността ръкописът се е пазил в църквата на Зографския метох в Ерисо (град на провлака, съединяващ Атонския полуостров с континента), където от 10 век е съществувала славянска българска колония. След това той е станал собственост на Зографския манастир.

През 1860 г. ръкописът е бил подарен на император Александър II от настоятеля на Зографския манастир архимандрит Антим. През 1861 г. е предадена на ИПБ (Императорската Публична Библиотека) - шифър: РНБ. Глаг. 1.