http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/savaspec.html
Савината книга е писана по всяка вероятност през първата половина на X в. и представя един от най-архаичните по текст, език, правопис и писмо старобългарски кирилски ръкописи. До нас са дошли 129 листа от оригиналния ръкопис. Писан е в Източна България със старинно уставно писмо. Името си дължи на двете приписка. В тях се споменава някой си поп Сава, за който се смята, че е писал ръкописа: поп Сава писал (л. 49).
Още през XI век част ръкописът е бил повреден, като са изчезнали няколко листа. Още тогава паметникът е бил допълнен от източнославянски книжовник (л. 152-163), по-късно началото на ръкописа също е изчезнало и през XIV е допълнитено отново от староруски книжовник. На източнославянска почва ръкописът е попаднал много рано - през 11-то столетие. Дали това е станало в някой манастир на Атон или в Киев или Новгород е неизвестно.
От бележката на л. 1v се рабира, че през XVII в. паметникът е бил в Серьодкиния манастир край Псков. От там попада в Синодалната типография в Москва. След Октомврийската ревалюция през 1917 г. този ръкопис, наред с другите ръкописи от Синоалната типография биват пренесени в Руския държавен архив за древни актове (РГАДА, преди ЦГАДА) в Москва, където и до днес се съхранява Савината книга във фонд 381, № 14.
Паметникът съдържа евангелски четива за неделни и празнични дни, като запазеният текст започва от 6-та наделя след Великден. В края на паметника се съдържа и синаксар. Както текстът на Евангелистите, така и синаксарната част има много липси.
Текстът на Савината книга показва връзка с ранната кирило-методиевска традиция на еванглеския текст. По своето място в традицията обаче текстът на паметника се отличава от всички известни днес на науката изборни или служебни евангелски преписи.
Езикът на Савина книга е архаичен. Писмото и правописът показват ранна кирилска правописна система със следи от глаголица. Украсата на Савината книга е интересна за изкуствоведите с oпростения стил на своите заглавки и инициали, които намират паралели най-вече във Ватиканския палимпсест.
Андрей Бояджиев
0 коментара:
Публикуване на коментар