Кирилски старобългарски паметници - Енински Апостол

http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/eninaspec.html

Старобългарски паметник от Х в. - най-старият запазен препис на славянски апостолски текст. Открит е през 1960 г. при реставрация на църквата "Св. Петка Търновска" в с. Енина близо до Казанлък. Ръкописът е намерен в много лошо състояние, пергаментът е силно повреден без да е запазен нито един цялостен лист от паметника.

Съхранява се в Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий" София под № 1144. През 1965 година е издаден от Кирил Мирчев и Христо Кодов.

Според съдържанието на паметника може да се предположи, че Енинският апостол е част от изборен апостол, съдържал вероятно 26 - 27 тетради, или около 220 листа. От паметника са запазени само 39 листа и части от листове, писани на кирилица като началото и краят липсват. Съдържа апостолските четива за времето от 35-та неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октовмри - деня на Дионисий Ареопагит. Писмото на паметника е делови устав, с наклонени на дясно букви. Друга особеност на графиката на Енинският апостол е висящото писмо. Подобно писмо има паралели в гръцки ръкописи от втората половина на 9 век и е познато в гръцката палеография като "славянски унциал".

В ръкописа се срещат и глаголически букви. Всички изследователи отбелязват връзката с глаголическата традиция и значителните прилики с орнаментите на Асеманиевото евангелие. Съдържа две малки винетки и девет заглавки.

Езикът на Енинския апостол съвпада напълно с езика на останалите български ръкописи от този период и въз основа на цялостната му езикова характеристика може де се каже, че в него е отразен говор от източнобългарски тип.

Анна Ангелова