http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/dobrudzha1.htm
Надписът е открит през 1950 г. близо до с. Мирча вода (Черна вода) от румънския учен М. Комша. Добруджанският надпис е издълбан върху вариков блок с размери 80 х 31 см. Още пре средните векове камъкът на два пъти е използуван за строителни работи и затова от първоначалния текст са оцелели само 4 реда, които трудно се четат. На втория ред личи добре датата 6451 от сътворението на света, която по византийското летоброене съответства на 943 г. от н. е. На първия ред се чете гьрьцѣхъ, а на последните два реда при дѣимитрѣ ... жупанѣ (лявата буква ѣ при дѣимитрѣ е леко вдигната н ад останалите букви). С подобно разчитане са съгласни, общо взето всички изследвачи на текста (Ф. В. Мареш, Д. П. Богдан, В. Гюзелев) с изключение на Иван Гошев, който чете на първия ред ѫгры (маджари), а на третия ред - вместо името дѣимитрѣ (димитръ) творителната форма дьнми от дьнь. Подобно тълкуване няма опора в публикуваните снимки и естампажи от надписа. От някогашния текст са оцелели само три сигурни съставки - да тата, спомненаването на гърците (византийците) и славянската сановна титла жупан. Те не са достатъчни, за да бъде възстановен приблизителният смисъл на известието. По тези откъслечни думи историците се мъчат да отгатнат за какво събитие от 943 година става дума. Съществуват три хипотези за историческото съдържание на надписа. 1) Румънският учен П. Панайтеску, а след него Д. П. Богдан, Иван Гошев и Й. Барня предполагат, че става дума за маджарското нахлуване през българските земи към Византия, което Продължителя т на византийския хронист Теофан датира от 943 година. Слаба страна на тази хипотеза е допускането, че пътят на маджарите е минавал през Северна Добруджа / по косвени данни може да се съди, че вероятната посока на маджарското нахлуване през 943 година е била от северозапад на югоизток. 2) Някои руски учени (М. Н. Тихомиров, Н. Я. Половой и др.) предполагат, че надписът е бил издълбан във връзка със завоевателния конен и морски поход на киевския княз Игор и на неговите съюзници (печенези и славяни) срещу Константинопол. Но през 943 година съюзническите войски не преминават Дунав. С дипломатически маневри Византия успява да спре нашествениците, когато те достигат устието на реката, военни действия на юг от Дунав не е имало, само печенезите нападат крайдунавските земи. 3) Според Васил Гюзелев надписът е ознаменувал някаква победа на българската войска под предводителството на областния управител (жупана) Димитър над печенезите, които през 943 година се опитват да нахлуят в българската земя, но са отблъснати. Това е най-правдоподобното предположение за съдържанието на този надпис.
проф. Иван Добрев
въ] гьрьцѣхь
въ] лѣто ѕун҃а
п]ри Димитрѣ бѣ
жоупанѣ
0 коментара:
Публикуване на коментар